Зелени са жените на зората (Стихотворения и фулгури)
Аз съм поет на младостта. Не че поезията ми принадлежи на младостта, защото в действителност цялото ми същество отново и отново се излъчва, като пласт от въглени, от онзи ад, от онова начало на живота, което беше толкова чисто и пламенно. Но младостта се държи, тя не иска още да ме напусне. И бих искал да остане така до последната секунда, защото има само един лек за неизлечимата болест, присъща на живота: да стана, да бъда и да остана поет. Завинаги и завинаги.
PASCAL DUTHUIN
165 страници ♦ Илюстрация и литературно оформление: JORDAN DIOW (www.diow.fr)
Роден в Безансон, авторът напуска града на 18-ия си рожден ден, за да прекоси Европа и да открие Изтока, Индийския субконтинент, който ще го заслепи. След завръщането си получава бакалавърска степен, а след това се записва в курс по кинознание в Университета Париж 8. Първият му роман, LE RÊVE AUX LOUPS, е публикуван през 2014 г.
https://www.amazon.fr/dp/B0CGLH8X3Y